24 abr 2007, 10:30

сама ще дойда

  Poesía
999 0 16

Ако решиш (наистина) да ме намериш -
не ме търси в уюта на понятното.
Не ме търси в планирания делник,
в убежището кръгло на познатите.


По устните на вятъра търси ме,
в каруците на слънчеви номади -
в светкавиците, в бурите неспирни,
в усмивката на огнените клади...


Във аления  ритъм на зачатието,
във разпилените сърца на есента,
във облачните линии, в обратите -
в нестихващата лудост на плътта.


Не се води по смътните догадки.
И не разпитвай (друг не ме е виждал).
Ако решиш наистина, почакай ме -
сама ще дойда  (зная ли, че искаш)...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...