Ако решиш (наистина) да ме намериш -
не ме търси в уюта на понятното.
Не ме търси в планирания делник,
в убежището кръгло на познатите.
По устните на вятъра търси ме,
в каруците на слънчеви номади -
в светкавиците, в бурите неспирни,
в усмивката на огнените клади...
Във аления ритъм на зачатието,
във разпилените сърца на есента,
във облачните линии, в обратите -
в нестихващата лудост на плътта.
Не се води по смътните догадки.
И не разпитвай (друг не ме е виждал).
Ако решиш наистина, почакай ме -
сама ще дойда (зная ли, че искаш)...
© Дакота Всички права запазени