Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
15 may 2020, 23:06

Сама ще си отида

1.2K 3 4

Не ме гонѝ, сама ще си отида,

тъй както някога сама дойдох.

Пожертвани мечтите не умират,

но спят полегнали на пресен гроб...

В очакване на точната минута,

изсмукала последния им дъх,

когато всяка мисъл ще е клетва,

а всеки порив – мъст за мъст.

Дойдох след повик на камбана,

в молитвите си те издигнах.

Не ме гони, наминах само

и провидяла я проклинах -

онази власт, която спусна

завесата над всяка мисъл.

Уж беше храм и мир господен...

Не беше ти, не си Спасител.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0