Сама ще си отида
Не ме гонѝ, сама ще си отида,
тъй както някога сама дойдох.
Пожертвани мечтите не умират,
но спят полегнали на пресен гроб...
В очакване на точната минута,
изсмукала последния им дъх,
когато всяка мисъл ще е клетва,
а всеки порив – мъст за мъст.
Дойдох след повик на камбана,
в молитвите си те издигнах.
Не ме гони, наминах само
и провидяла я проклинах -
онази власт, която спусна
завесата над всяка мисъл.
Уж беше храм и мир господен...
Не беше ти, не си Спасител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
