15 мая 2020 г., 23:06

Сама ще си отида 

  Поэзия » Любовная
890 3 4

Не ме гонѝ, сама ще си отида,

тъй както някога сама дойдох.

Пожертвани мечтите не умират,

но спят полегнали на пресен гроб...

В очакване на точната минута,

изсмукала последния им дъх,

когато всяка мисъл ще е клетва,

а всеки порив – мъст за мъст.

Дойдох след повик на камбана,

в молитвите си те издигнах.

Не ме гони, наминах само

и провидяла я проклинах -

онази власт, която спусна

завесата над всяка мисъл.

Уж беше храм и мир господен...

Не беше ти, не си Спасител.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??