10 jun 2008, 10:01

сама съм като кукувиче ято...

  Poesía
788 0 14

Отдавна ти растеш във мен, коприва,

но твоят сок комай отрови почвата...

Но празна бях - затуй и те поливах..

И ти все пак си някакво започване!

 

Привикнах вече с паренето ти, коприва...

И аз мечтаех да отгледам рози - но уви...

Не те виня за туй, че си парлива -

понякога без болка повече боли!

 

И ти растеш, растеш, растеш, коприва -

на стръкове от моите плодородни рани,

жетварският сезон, усещам, си отива -

Цветовете ти ще си останат неприбрани...

 

Наесен ще умират пеперудите до друго лято -

а кой мехурите в сърцето ще лекува?

Сама съм като кукувиче ято -

копривено зелена и тъгувам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....