10 jun 2008, 10:01

сама съм като кукувиче ято...

  Poesía
787 0 14

Отдавна ти растеш във мен, коприва,

но твоят сок комай отрови почвата...

Но празна бях - затуй и те поливах..

И ти все пак си някакво започване!

 

Привикнах вече с паренето ти, коприва...

И аз мечтаех да отгледам рози - но уви...

Не те виня за туй, че си парлива -

понякога без болка повече боли!

 

И ти растеш, растеш, растеш, коприва -

на стръкове от моите плодородни рани,

жетварският сезон, усещам, си отива -

Цветовете ти ще си останат неприбрани...

 

Наесен ще умират пеперудите до друго лято -

а кой мехурите в сърцето ще лекува?

Сама съм като кукувиче ято -

копривено зелена и тъгувам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...