10.06.2008 г., 10:01

сама съм като кукувиче ято...

784 0 14

Отдавна ти растеш във мен, коприва,

но твоят сок комай отрови почвата...

Но празна бях - затуй и те поливах..

И ти все пак си някакво започване!

 

Привикнах вече с паренето ти, коприва...

И аз мечтаех да отгледам рози - но уви...

Не те виня за туй, че си парлива -

понякога без болка повече боли!

 

И ти растеш, растеш, растеш, коприва -

на стръкове от моите плодородни рани,

жетварският сезон, усещам, си отива -

Цветовете ти ще си останат неприбрани...

 

Наесен ще умират пеперудите до друго лято -

а кой мехурите в сърцето ще лекува?

Сама съм като кукувиче ято -

копривено зелена и тъгувам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...