Jun 10, 2008, 10:01 AM

сама съм като кукувиче ято...

  Poetry
785 0 14

Отдавна ти растеш във мен, коприва,

но твоят сок комай отрови почвата...

Но празна бях - затуй и те поливах..

И ти все пак си някакво започване!

 

Привикнах вече с паренето ти, коприва...

И аз мечтаех да отгледам рози - но уви...

Не те виня за туй, че си парлива -

понякога без болка повече боли!

 

И ти растеш, растеш, растеш, коприва -

на стръкове от моите плодородни рани,

жетварският сезон, усещам, си отива -

Цветовете ти ще си останат неприбрани...

 

Наесен ще умират пеперудите до друго лято -

а кой мехурите в сърцето ще лекува?

Сама съм като кукувиче ято -

копривено зелена и тъгувам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...