сама съм като кукувиче ято...
Отдавна ти растеш във мен, коприва,
но твоят сок комай отрови почвата...
Но празна бях - затуй и те поливах..
И ти все пак си някакво започване!
Привикнах вече с паренето ти, коприва...
И аз мечтаех да отгледам рози - но уви...
Не те виня за туй, че си парлива -
понякога без болка повече боли!
И ти растеш, растеш, растеш, коприва -
на стръкове от моите плодородни рани,
жетварският сезон, усещам, си отива -
Цветовете ти ще си останат неприбрани...
Наесен ще умират пеперудите до друго лято -
а кой мехурите в сърцето ще лекува?
Сама съм като кукувиче ято -
копривено зелена и тъгувам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евкалипт Все права защищены
