7 abr 2007, 17:46

Сама във бара

  Poesía
809 0 3

Сама, по булеварда прашен
вървя във тоз среднощен час.
Прозорецът ти свети в мрака:
,,Защо не спиш?''- се питам аз.
*****
Във бара влизам,
на празна маса сядам,
цигара си запалвам,
поръчвам си кафе.

Оглеждам се във мрака,
сред дим и светлини,
в миг онемявам: ето,
със друга там си ти.

Защо ли се залъгвам,
че спиш във този час,
а просто ти решил си
във бара да си с Таз?

Сама на булеварда,
във бара, там, до вас,
текила си поръчах,
напих се и заспах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...