Сама, по булеварда прашен
вървя във тоз среднощен час.
Прозорецът ти свети в мрака:
,,Защо не спиш?''- се питам аз.
*****
Във бара влизам,
на празна маса сядам,
цигара си запалвам,
поръчвам си кафе.
Оглеждам се във мрака,
сред дим и светлини,
в миг онемявам: ето,
със друга там си ти.
Защо ли се залъгвам,
че спиш във този час,
а просто ти решил си
във бара да си с Таз?
Сама на булеварда,
във бара, там, до вас,
текила си поръчах,
напих се и заспах!
© Анета All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво Ани - много е свежо!