4 dic 2007, 16:13

Самхаин

  Poesía » Otra
757 0 6

Самхаин

 

Нощта отново се спусна над земята,

карайки я уморено да затвори очи.

Сега е времето на легендите да оживеят.

Ето конник древен, приготвил се за бой,

а там нейде любимата още го очаква

да се завърне той при нея.

Песен древна се рее над света,

гласовете на духовете се надигат,

звук от арфа... барабанен удар...

Глас, събудил се дълбоко в теб.

Това е денят, когато земята се разтваря

и миналото оживява пред очите ти.

Танцьорка красива, обвита в платове,

лице покрило, жив огън в очите й,

изпълнява танц свещен пред огъня.

Извиква древните да се събудят.

Сенки се плъзват над огъня,

малки феи включват се празненството,

създавайки гледка приказна... чудна,

със своя танц вълшебен... мистериозен.

Тих шепот... глас далечен...

От времето, когато историята се творяла,

когато драконът вечен и нимфата нежна

са били толкова истински, колкото си ти.

В тази нощ, тайнствена, омагьосваща,

под Луната пълна и свещените дървета,

миналото оживява и те отвежда

във времето, когато всичко е било реалност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не казвам, че няма по-умни от мен, но и не мисля, че съм от най-тъпите. Една приятелка на 16 не можеше да различи мъжки от женски лъв като ги виждаше препарирани пред себе си. Щях да я убия, но това е друга история.
    Аз съм това, което съм... Да ме приемат хората както си искат.
  • Права си. Но няма
    Всъщност не се изразих правилно, защото очевидно трябва да е човек над средното ниво на интелигентност в тая страна, към които ми се чини, че се числиш и ти...
  • Няма лошо в това
    направи го.
  • имам чувството, че просто трябва да записвам някого (или себе си) и ще генерирам по 10 на ден стихове като тоя...
  • Красиво и мистериозно!
    Браво!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...