Dec 4, 2007, 4:13 PM

Самхаин

  Poetry » Other
754 0 6

Самхаин

 

Нощта отново се спусна над земята,

карайки я уморено да затвори очи.

Сега е времето на легендите да оживеят.

Ето конник древен, приготвил се за бой,

а там нейде любимата още го очаква

да се завърне той при нея.

Песен древна се рее над света,

гласовете на духовете се надигат,

звук от арфа... барабанен удар...

Глас, събудил се дълбоко в теб.

Това е денят, когато земята се разтваря

и миналото оживява пред очите ти.

Танцьорка красива, обвита в платове,

лице покрило, жив огън в очите й,

изпълнява танц свещен пред огъня.

Извиква древните да се събудят.

Сенки се плъзват над огъня,

малки феи включват се празненството,

създавайки гледка приказна... чудна,

със своя танц вълшебен... мистериозен.

Тих шепот... глас далечен...

От времето, когато историята се творяла,

когато драконът вечен и нимфата нежна

са били толкова истински, колкото си ти.

В тази нощ, тайнствена, омагьосваща,

под Луната пълна и свещените дървета,

миналото оживява и те отвежда

във времето, когато всичко е било реалност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не казвам, че няма по-умни от мен, но и не мисля, че съм от най-тъпите. Една приятелка на 16 не можеше да различи мъжки от женски лъв като ги виждаше препарирани пред себе си. Щях да я убия, но това е друга история.
    Аз съм това, което съм... Да ме приемат хората както си искат.
  • Права си. Но няма
    Всъщност не се изразих правилно, защото очевидно трябва да е човек над средното ниво на интелигентност в тая страна, към които ми се чини, че се числиш и ти...
  • Няма лошо в това
    направи го.
  • имам чувството, че просто трябва да записвам някого (или себе си) и ще генерирам по 10 на ден стихове като тоя...
  • Красиво и мистериозно!
    Браво!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...