Самхаин
Самхаин
Нощта отново се спусна над земята,
карайки я уморено да затвори очи.
Сега е времето на легендите да оживеят.
Ето конник древен, приготвил се за бой,
а там нейде любимата още го очаква
да се завърне той при нея.
Песен древна се рее над света,
гласовете на духовете се надигат,
звук от арфа... барабанен удар...
Глас, събудил се дълбоко в теб.
Това е денят, когато земята се разтваря
и миналото оживява пред очите ти.
Танцьорка красива, обвита в платове,
лице покрило, жив огън в очите й,
изпълнява танц свещен пред огъня.
Извиква древните да се събудят.
Сенки се плъзват над огъня,
малки феи включват се празненството,
създавайки гледка приказна... чудна,
със своя танц вълшебен... мистериозен.
Тих шепот... глас далечен...
От времето, когато историята се творяла,
когато драконът вечен и нимфата нежна
са били толкова истински, колкото си ти.
В тази нощ, тайнствена, омагьосваща,
под Луната пълна и свещените дървета,
миналото оживява и те отвежда
във времето, когато всичко е било реалност.© Диляна Неделчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Права си. Но няма
Всъщност не се изразих правилно, защото очевидно трябва да е човек над средното ниво на интелигентност в тая страна, към които ми се чини, че се числиш и ти... -
Няма лошо в това
направи го. -
имам чувството, че просто трябва да записвам някого (или себе си) и ще генерирам по 10 на ден стихове като тоя...
-
Красиво и мистериозно!
Браво!!! -
Пренесох се и аз там, около огънят на мира. Красив друидски танц!
Интересно и увлекателно, браво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз съм това, което съм... Да ме приемат хората както си искат.