4 дек. 2007 г., 16:13

Самхаин

755 0 6

Самхаин

 

Нощта отново се спусна над земята,

карайки я уморено да затвори очи.

Сега е времето на легендите да оживеят.

Ето конник древен, приготвил се за бой,

а там нейде любимата още го очаква

да се завърне той при нея.

Песен древна се рее над света,

гласовете на духовете се надигат,

звук от арфа... барабанен удар...

Глас, събудил се дълбоко в теб.

Това е денят, когато земята се разтваря

и миналото оживява пред очите ти.

Танцьорка красива, обвита в платове,

лице покрило, жив огън в очите й,

изпълнява танц свещен пред огъня.

Извиква древните да се събудят.

Сенки се плъзват над огъня,

малки феи включват се празненството,

създавайки гледка приказна... чудна,

със своя танц вълшебен... мистериозен.

Тих шепот... глас далечен...

От времето, когато историята се творяла,

когато драконът вечен и нимфата нежна

са били толкова истински, колкото си ти.

В тази нощ, тайнствена, омагьосваща,

под Луната пълна и свещените дървета,

миналото оживява и те отвежда

във времето, когато всичко е било реалност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не казвам, че няма по-умни от мен, но и не мисля, че съм от най-тъпите. Една приятелка на 16 не можеше да различи мъжки от женски лъв като ги виждаше препарирани пред себе си. Щях да я убия, но това е друга история.
    Аз съм това, което съм... Да ме приемат хората както си искат.
  • Права си. Но няма
    Всъщност не се изразих правилно, защото очевидно трябва да е човек над средното ниво на интелигентност в тая страна, към които ми се чини, че се числиш и ти...
  • Няма лошо в това
    направи го.
  • имам чувството, че просто трябва да записвам някого (или себе си) и ще генерирам по 10 на ден стихове като тоя...
  • Красиво и мистериозно!
    Браво!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...