Сами на този свят
И отново вървим
в този мрачен ден,
само двамата - хванати за ръце.
И тръгваме, все едно къде -
хванати за ръце.
Без път, без посока,
без дори и най-малка насока.
Тихо пристъпваме по широкия път,
и сякаш затихва светът.
И ето, настъпва нощта,
изпълнена с мрак
и без дори и най малък лъч светлина.
Уморени от дългия път,
заспиваме сгушени,
под хладния дъжд.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мони Иванова Todos los derechos reservados
