Nov 12, 2009, 1:30 AM

Сами на този свят 

  Poetry
1056 1 0

И отново вървим

в този мрачен ден,

само двамата - хванати за ръце.

И тръгваме, все едно къде -

хванати за ръце.

Без път, без посока,

без дори и най-малка насока.

Тихо пристъпваме по широкия път,

и сякаш затихва светът.

И ето, настъпва нощта,

изпълнена с мрак

и без дори и най малък лъч светлина.

Уморени от дългия път,

заспиваме сгушени,

под хладния дъжд.

© Мони Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??