12.11.2009 г., 1:30 ч.

Сами на този свят 

  Поезия
1053 1 0

И отново вървим

в този мрачен ден,

само двамата - хванати за ръце.

И тръгваме, все едно къде -

хванати за ръце.

Без път, без посока,

без дори и най-малка насока.

Тихо пристъпваме по широкия път,

и сякаш затихва светът.

И ето, настъпва нощта,

изпълнена с мрак

и без дори и най малък лъч светлина.

Уморени от дългия път,

заспиваме сгушени,

под хладния дъжд.

© Мони Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??