Сами с вятъра

1 feb 2004, 1:57

Poesía

1292 0 2

Гледам, как дърветата се борят с вятъра

и с усилие спасяват крехките си клони.

И си мисля, за всички създания на земята.

Пленници сме ние, на суровите й закони.

Сами се раждаме, живеем и сами умираме,

всеки от нас, с определената му орис.

Оцеляват само силните, а слабите загиват.

В Законът на джунглата няма компромис.

Животът е театър, със жесток сценарий,

безпощаден и суров е и към мен самата.

Но в борбата тежка, не изгубваме желание,

да живеем и останем още дълго на замята...

Ние сме безсилни пред Закона на природата

с един замах, от земята тя би ни заличила.

Но защо тогава, ненаситни и лоши са Хората ?

Бог остава, нашата единствена Закрила.

Юли 1997 година.
България.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

martito10 (Мартина)

2010-09-11T13:34:39+03:00

Много е красиво!
Боже (Никола Джамбазов)

2008-03-17T11:17:59+02:00

Интересно ми беше, да прочета нещо от онези, трудни години за България(5)