Сами с вятъра

1 февр. 2004 г., 01:57

Поэзия

1300 0 2

Гледам, как дърветата се борят с вятъра

и с усилие спасяват крехките си клони.

И си мисля, за всички създания на земята.

Пленници сме ние, на суровите й закони.

Сами се раждаме, живеем и сами умираме,

всеки от нас, с определената му орис.

Оцеляват само силните, а слабите загиват.

В Законът на джунглата няма компромис.

Животът е театър, със жесток сценарий,

безпощаден и суров е и към мен самата.

Но в борбата тежка, не изгубваме желание,

да живеем и останем още дълго на замята...

Ние сме безсилни пред Закона на природата

с един замах, от земята тя би ни заличила.

Но защо тогава, ненаситни и лоши са Хората ?

Бог остава, нашата единствена Закрила.

Юли 1997 година.
България.