Сами с вятъра
Гледам, как дърветата се борят с вятъра
и с усилие спасяват крехките си клони.
И си мисля, за всички създания на земята.
Пленници сме ние, на суровите й закони.
Сами се раждаме, живеем и сами умираме,
всеки от нас, с определената му орис.
Оцеляват само силните, а слабите загиват.
В Законът на джунглата няма компромис.
Животът е театър, със жесток сценарий,
безпощаден и суров е и към мен самата.
Но в борбата тежка, не изгубваме желание,
да живеем и останем още дълго на замята...
Ние сме безсилни пред Закона на природата
с един замах, от земята тя би ни заличила.
Но защо тогава, ненаситни и лоши са Хората ?
Бог остава, нашата единствена Закрила.
Юли 1997 година.
България.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
