24 jul 2007, 14:00

САМИ СМЕ 2 

  Poesía
1035 0 29
Постелите останaха безмълвни.
Самотно побеляха във нощта.
Луната се прозя и се забули...
преглъщайки последната звезда.
Завесите прошепнаха ни: "Сбогом"...
над вазата със плачещи цветя...
И болките, забити със пирони,
не спираха без жалост да крещят.
Отекваха любовните ни звуци,
зазидани в студените стени.
Душите ни - летящи като птици,
очите ни... потъващи в сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??