Постелите останaха безмълвни.
Самотно побеляха във нощта.
Луната се прозя и се забули...
преглъщайки последната звезда.
Завесите прошепнаха ни: "Сбогом"...
над вазата със плачещи цветя...
И болките, забити със пирони,
не спираха без жалост да крещят.
Отекваха любовните ни звуци,
зазидани в студените стени.
Душите ни - летящи като птици,
очите ни... потъващи в сълзи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up