САМИ СМЕ 2
Постелите останaха безмълвни.
Самотно побеляха във нощта.
Луната се прозя и се забули...
преглъщайки последната звезда.
Завесите прошепнаха ни: "Сбогом"...
над вазата със плачещи цветя...
И болките, забити със пирони,
не спираха без жалост да крещят.
Отекваха любовните ни звуци,
зазидани в студените стени.
Душите ни - летящи като птици,
очите ни... потъващи в сълзи.
Целувките, проправящи пътечка
към нашите обичащи сърца.
Въздишките след пареща милувка,
потрепващи от страст в безкрайността.
И думите, изписани на листи,
по пода са оставили следи...
Напомящи ни днес какви били сме
и колко много, много... сме сами!
24.07.07
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
