24 июл. 2007 г., 14:00

САМИ СМЕ 2 

  Поэзия
985 0 29
 

 

Постелите останaха безмълвни.

Самотно побеляха във нощта.

Луната се прозя и се забули...

преглъщайки последната звезда.

Завесите прошепнаха ни: "Сбогом"...

над вазата със плачещи цветя...

И болките, забити със пирони,

не спираха без жалост да крещят.

Отекваха любовните ни звуци,

зазидани в студените стени.

Душите ни - летящи като птици,

очите ни... потъващи в сълзи.

Целувките, проправящи пътечка

към нашите обичащи сърца.

Въздишките след пареща милувка,

потрепващи от страст в безкрайността.

И думите, изписани на листи,

по пода са оставили следи...

Напомящи ни днес какви били сме

и колко много, много... сме сами!


24.07.07

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??