17 nov 2007, 14:55

Само

  Poesía
849 0 6
Толкова съм уморена
от всичко това.
Толкова съм променена,
сърцето ми го няма сега.
Питам мълчаливата дъга
какво се случва с мен.
Виждам сребърната тъга,
създаваща този проблем.
Обичам, когато се смея,
мразя да плача за теб.
Няма вече да копнея
за тези устни, по-сладки от мед.
Днес душата ми вика
толкова безгласно.
Днес сърцето ми вика
толкова бясно.
Добре съм... Боли ме само,
само когато дишам...
И искам само,
само на болката във вярност да се вричам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Завинаги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болката минава, колкото и да е силна! Красива си в тъгата си , Мари, вълнуваща! Затова така обичам чистата ти Поезия ! Истинска си! Силна прегръдка от мен
  • Красива тъга..., но моля те, не се вричай във вярност само на болката!
  • Много ми харесва!!!
    Пишеш много хубаво!
  • Мерси и на двете.Наистина е така, Маги.Вали тъга.Но остава надеждата скоро това да премине и отново да се озарим с усмивки.Целувки и за двете.
  • Днес вали тъга в душите ви.
    А пишеш невероятно вълнуващо!
    С много обич.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...