17 нояб. 2007 г., 14:55

Само

Поэзия

846 0 6

Толкова съм уморена
от всичко това.
Толкова съм променена,
сърцето ми го няма сега.
Питам мълчаливата дъга
какво се случва с мен.
Виждам сребърната тъга,
създаваща този проблем.
Обичам, когато се смея,
мразя да плача за теб.
Няма вече да копнея
за тези устни, по-сладки от мед.
Днес душата ми вика
толкова безгласно.
Днес сърцето ми вика
толкова бясно.
Добре съм... Боли ме само,
само когато дишам...
И искам само,
само на болката във вярност да се вричам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

venus (Вечерница или Зорница)

Болката минава, колкото и да е силна! Красива си в тъгата си , Мари, вълнуваща! Затова така обичам чистата ти Поезия ! Истинска си! Силна прегръдка от мен

2007-11-20T11:17:36+02:00
Индиана (Криси)

Красива тъга..., но моля те, не се вричай във вярност само на болката!

2007-11-19T19:22:28+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Много ми харесва!!!
Пишеш много хубаво!

2007-11-19T11:11:09+02:00
FeaR (Завинаги)

Мерси и на двете.Наистина е така, Маги.Вали тъга.Но остава надеждата скоро това да премине и отново да се озарим с усмивки.Целувки и за двете.

2007-11-17T15:28:28+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Днес вали тъга в душите ви.
А пишеш невероятно вълнуващо!
С много обич.

2007-11-17T15:18:56+02:00