17.11.2007 г., 14:55

Само

842 0 6
Толкова съм уморена
от всичко това.
Толкова съм променена,
сърцето ми го няма сега.
Питам мълчаливата дъга
какво се случва с мен.
Виждам сребърната тъга,
създаваща този проблем.
Обичам, когато се смея,
мразя да плача за теб.
Няма вече да копнея
за тези устни, по-сладки от мед.
Днес душата ми вика
толкова безгласно.
Днес сърцето ми вика
толкова бясно.
Добре съм... Боли ме само,
само когато дишам...
И искам само,
само на болката във вярност да се вричам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Завинаги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болката минава, колкото и да е силна! Красива си в тъгата си , Мари, вълнуваща! Затова така обичам чистата ти Поезия ! Истинска си! Силна прегръдка от мен
  • Красива тъга..., но моля те, не се вричай във вярност само на болката!
  • Много ми харесва!!!
    Пишеш много хубаво!
  • Мерси и на двете.Наистина е така, Маги.Вали тъга.Но остава надеждата скоро това да премине и отново да се озарим с усмивки.Целувки и за двете.
  • Днес вали тъга в душите ви.
    А пишеш невероятно вълнуващо!
    С много обич.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....