FeaR (Завинаги)
27 178
17.11.2007 г., 14:55 ч.

Само 

  Поезия
503 0 6
Толкова съм уморена
от всичко това.
Толкова съм променена,
сърцето ми го няма сега.
Питам мълчаливата дъга
какво се случва с мен.
Виждам сребърната тъга,
създаваща този проблем.
Обичам, когато се смея,
мразя да плача за теб.
Няма вече да копнея
за тези устни, по-сладки от мед.
Днес душата ми вика
толкова безгласно.
Днес сърцето ми вика
толкова бясно.
Добре съм... Боли ме само,
само когато дишам...
И искам само,
само на болката във вярност да се вричам...

© Завинаги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болката минава, колкото и да е силна! Красива си в тъгата си , Мари, вълнуваща! Затова така обичам чистата ти Поезия ! Истинска си! Силна прегръдка от мен
  • Красива тъга..., но моля те, не се вричай във вярност само на болката!
  • Много ми харесва!!!
    Пишеш много хубаво!
  • Мерси и на двете.Наистина е така, Маги.Вали тъга.Но остава надеждата скоро това да премине и отново да се озарим с усмивки.Целувки и за двете.
  • Днес вали тъга в душите ви.
    А пишеш невероятно вълнуващо!
    С много обич.
  • Толкова тъжно, но хубаво! Една шестица от мен
Предложения
: ??:??