Само
от всичко това.
Толкова съм променена,
сърцето ми го няма сега.
Питам мълчаливата дъга
какво се случва с мен.
Виждам сребърната тъга,
създаваща този проблем.
Обичам, когато се смея,
мразя да плача за теб.
Няма вече да копнея
за тези устни, по-сладки от мед.
Днес душата ми вика
толкова безгласно.
Днес сърцето ми вика
толкова бясно.
Добре съм... Боли ме само,
само когато дишам...
И искам само,
само на болката във вярност да се вричам...
© Завинаги All rights reserved.
