12 may 2011, 15:40

Само аз 

  Poesía
985 0 13



Колко е тихо вън…

Проблясват бавно

меките усмивки на звезди,

с лунен лъч вятърът се е завил –

не се чува дишането му дори.

И щурчетата мълчат.

Не смеят да засвирят,

за да не заглушат вълшебния шепот,

който наоколо разстила топлина

и приятно ме люлее…

 

Само аз го чувам –

шепота

на твоите очи.

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??