May 12, 2011, 3:40 PM

Само аз 

  Poetry
949 0 14



Колко е тихо вън…

Проблясват бавно

меките усмивки на звезди,

с лунен лъч вятърът се е завил –

не се чува дишането му дори.

И щурчетата мълчат.

Не смеят да засвирят,

за да не заглушат вълшебния шепот,

който наоколо разстила топлина

и приятно ме люлее…

 

Само аз го чувам –

шепота

на твоите очи.

 

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??