Laska (Ласка Александрова)
852 13638
12 мая 2011 г., 15:40

Само аз 

  Поэзия
950 0 14



Колко е тихо вън…

Проблясват бавно

меките усмивки на звезди,

с лунен лъч вятърът се е завил –

не се чува дишането му дори.

И щурчетата мълчат.

Не смеят да засвирят,

за да не заглушат вълшебния шепот,

който наоколо разстила топлина

и приятно ме люлее…

 

Само аз го чувам –

шепота

на твоите очи.

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??