Само аз (както ме обичаш)
Вкусни ли са устните ми, любими?
Както ги обичаш. Живи.
~~~
При обиколката на слънцето
около Земята следвах сянката си.
На две крачки от смъртта.
Говорих с няколко човека в бяло.
Странен език имат.
Събрах резервни криле за връщане.
Бях тръгнала към пречистване на духа.
И той ме видя.
Изпихме по няколко коктейла на терасата му.
Каква гледка... Божествена.
Целуна ме по челото и ме изпрати.
По светло да тръгна, че се здрачаваше.
На ръба я видях. Нея. Косеше тревата.
Стара мъдра жена с много силни ръце.
Тя не ме видя. Но се усмихна.
Подарих ù всичко резервно.
Една риза. Някакво минало в спомени.
И крилете за връщане ù оставих.
Тя ме погледна и каза - Живей...
~~~
Събуди ме с целувка, любими.
Там е хубаво, но съм само транзитна.
Тук съм без товар. Нямам нищо резервно.
Само сега съм истинска жива.
Без риза и минало.
Само аз. Както ме обичаш, любими.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
