8 сент. 2009 г., 13:33

Само аз (както ме обичаш)

997 0 17

 

 

Вкусни ли са устните ми, любими?
Както ги обичаш. Живи. 

~~~

При обиколката на слънцето
около Земята следвах сянката си.
На две крачки от смъртта.
Говорих с няколко човека в бяло.
Странен език имат.
Събрах резервни криле за връщане.
Бях тръгнала към пречистване на духа.
И той ме видя. 
Изпихме по няколко коктейла на терасата му.
Каква гледка... Божествена.
Целуна ме по челото и ме изпрати.
По светло да тръгна, че се здрачаваше.
На ръба я видях. Нея. Косеше тревата.
Стара мъдра жена с много силни ръце.
Тя не ме видя. Но се усмихна.
Подарих ù всичко резервно.
Една риза. Някакво минало в спомени.
И крилете за връщане ù оставих.
Тя ме погледна и каза - Живей...

~~~

Събуди ме с целувка, любими.
Там е хубаво, но съм само транзитна.
Тук съм без товар. Нямам нищо резервно.
Само сега съм истинска жива. 
Без риза и минало.
Само аз. Както ме обичаш, любими.


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...