само дъжд...
дъждът вали за нас.
Господ оплаква
първородния грях -
първопричина
за последиците
от последвалото.
Вгледай се...
изгревът се сбогува
с нощта,
в която сме и не сме
двамата -
никога и завинаги.
Усещаш ли...
милувката на залеза,
целуващ деня по челото,
деня,
в който нещо
обърка... или подреди
понятията,
от възможното
направи невъзможност,
мимолетното
превърна в вечност,
зад борда
ни спаси...
удавяйки ни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Пенев Todos los derechos reservados