3 oct 2007, 12:47

само дъжд... 

  Poesía
441 0 9
Вслушай се...
дъждът вали за нас.
Господ оплаква
първородния грях -
първопричина
за последиците
от последвалото.
Вгледай се...
изгревът се сбогува
с нощта,
в която сме и не сме
двамата -
никога и завинаги.
Усещаш ли...
милувката на залеза,
целуващ деня по челото,
деня,
в който нещо
обърка... или подреди
понятията,
от възможното
направи невъзможност,
мимолетното
превърна в вечност,
зад борда
ни спаси...
удавяйки ни...

© Симеон Пенев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??