Oct 3, 2007, 12:47 PM

само дъжд... 

  Poetry
440 0 9
Вслушай се...
дъждът вали за нас.
Господ оплаква
първородния грях -
първопричина
за последиците
от последвалото.
Вгледай се...
изгревът се сбогува
с нощта,
в която сме и не сме
двамата -
никога и завинаги.
Усещаш ли...
милувката на залеза,
целуващ деня по челото,
деня,
в който нещо
обърка... или подреди
понятията,
от възможното
направи невъзможност,
мимолетното
превърна в вечност,
зад борда
ни спаси...
удавяйки ни...

© Симеон Пенев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??