3 окт. 2007 г., 12:47

само дъжд...

578 0 9
Вслушай се...
дъждът вали за нас.
Господ оплаква
първородния грях -
първопричина
за последиците
от последвалото.
Вгледай се...
изгревът се сбогува
с нощта,
в която сме и не сме
двамата -
никога и завинаги.
Усещаш ли...
милувката на залеза,
целуващ деня по челото,
деня,
в който нещо
обърка... или подреди
понятията,
от възможното
направи невъзможност,
мимолетното
превърна в вечност,
зад борда
ни спаси...
удавяйки ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...