Вслушай се... дъждът вали за нас. Господ оплаква първородния грях - първопричина за последиците от последвалото. Вгледай се... изгревът се сбогува с нощта, в която сме и не сме двамата - никога и завинаги. Усещаш ли... милувката на залеза, целуващ деня по челото, деня, в който нещо обърка... или подреди понятията, от възможното направи невъзможност, мимолетното превърна в вечност, зад борда ни спаси... удавяйки ни...
Страхотен стих за това, което и го има и го няма.Кой ли може да каже всъщност, кое е реално и кое не? Уцелил си истината, защото тя е там някъде по средата.Поздрави!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И попътен вятър!
Отличен дебют!