Само една душа

30 jul 2007, 17:54

Poesía

745 0 4

Само една душа

Разбивах каменни стени с юмруци.
Въглени живи горяха плътта.
Сама си избодох очите.
Вървях под ръка със смъртта.
Тръни обезобразиха лицето,
рисуваха грозни черти.
Тъгата изтръгна сърцето
и като сухо листо надроби.
Сама се изтезавах със надежда,
болката на тялото да победи
онази, другата в душата,
която много повече боли.
Но раните по тялото зарастват,
не оставиха по кожата следи.
От мене вече нищо не остана,
освен една душа, която да боли.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-13T16:00:49+03:00

Всичко се оправя след време, хубав стих.
Jolly_Roger (Рефицул)

2007-07-30T22:03:21+03:00

Ако бях наистина дявол, за този стих бих ти написал: Добре дошла в моя свят! Но да кажем, че всичко минава с времето, само надежда не губи, стиха е прекрасен
juliet_999 (Жулиета Стоянова)

2007-07-30T20:10:35+03:00

често се случва в живота, поздрави
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-07-30T19:42:59+03:00

Щом раните се заличени, смятам, че и лошите спомени!!!
Поздрави!!!