Разбивах каменни стени с юмруци. Въглени живи горяха плътта. Сама си избодох очите. Вървях под ръка със смъртта. Тръни обезобразиха лицето, рисуваха грозни черти. Тъгата изтръгна сърцето и като сухо листо надроби. Сама се изтезавах със надежда, болката на тялото да победи онази, другата в душата, която много повече боли. Но раните по тялото зарастват, не оставиха по кожата следи. От мене вече нищо не остана, освен една душа, която да боли.
Ако бях наистина дявол, за този стих бих ти написал: Добре дошла в моя свят! Но да кажем, че всичко минава с времето, само надежда не губи, стиха е прекрасен
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!