30 июл. 2007 г., 17:54

Само една душа 

  Поэзия
744 0 4
Само една душа

Разбивах каменни стени с юмруци.
Въглени живи горяха плътта.
Сама си избодох очите.
Вървях под ръка със смъртта.
Тръни обезобразиха лицето,
рисуваха грозни черти.
Тъгата изтръгна сърцето
и като сухо листо надроби.
Сама се изтезавах със надежда,
болката на тялото да победи
онази, другата в душата,
която много повече боли.
Но раните по тялото зарастват,
не оставиха по кожата следи.
От мене вече нищо не остана,
освен една душа, която да боли.

© Мари Пиф Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??