Само една душа
Само една душа
Разбивах каменни стени с юмруци.
Въглени живи горяха плътта.
Сама си избодох очите.
Вървях под ръка със смъртта.
Тръни обезобразиха лицето,
рисуваха грозни черти.
Тъгата изтръгна сърцето
и като сухо листо надроби.
Сама се изтезавах със надежда,
болката на тялото да победи
онази, другата в душата,
която много повече боли.
Но раните по тялото зарастват,
не оставиха по кожата следи.
От мене вече нищо не остана,
освен една душа, която да боли.
Разбивах каменни стени с юмруци.
Въглени живи горяха плътта.
Сама си избодох очите.
Вървях под ръка със смъртта.
Тръни обезобразиха лицето,
рисуваха грозни черти.
Тъгата изтръгна сърцето
и като сухо листо надроби.
Сама се изтезавах със надежда,
болката на тялото да победи
онази, другата в душата,
която много повече боли.
Но раните по тялото зарастват,
не оставиха по кожата следи.
От мене вече нищо не остана,
освен една душа, която да боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Пиф Все права защищены
