2 abr 2015, 20:31

Само любовта съгражда

  Poesía
993 0 15

Този свят се руши
като стара, паянтова сграда,
подкопан от лъжи
и съмнения.
Този свят страда!
Не че толкоз е стар,
но отвътре ограбен е,
със съборен дувар
и със зейнали рани
наместо врати.
Обирджиите лесно да влизат.
Няма покрив; валят
и ненависти, и безсилие,
злоба, завист и мъст,
безхаберие.
Ще се срути светът
като стара пустееща къща,
с буренясала плът,
дето совите само се връщат
да гнездят.
Търси верни стопани домът -
тази зла съборетина -
да го сринат. И съградят
наново, чист и приветлив.
С обичта си!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Маги и Алина, всяко ваше присъствие ме изпълва с щастие!
    Весели празници с много настроение и от мен, приятели!
  • От безлюбовие страда светът, това ще го срине...
    Споделям тревогата ти. Харесах, Таня!
    Хубави празници!
  • да, много омраза и злоба се е насъбрала... трябва да внесем в тоя свят
    повече обич и нежност, така дефицитни днес и както се казва
    любовта ще спаси света... твърдо вярвам в това...
    а твоите мисли допълват моите в един чудесен стих..
    поздравления, Таня..
  • Ирена, драго ми е, че си тук!
  • Стойностен стих за една тъжна реалност! Понякога дори ми се струва, че и любовта все повече се превръща в понятие, което е лишено от съдържание! Поздрави за посланието!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...