Само любовта съгражда
Този свят се руши
като стара, паянтова сграда,
подкопан от лъжи
и съмнения.
Този свят страда!
Не че толкоз е стар,
но отвътре ограбен е,
със съборен дувар
и със зейнали рани
наместо врати.
Обирджиите лесно да влизат.
Няма покрив; валят
и ненависти, и безсилие,
злоба, завист и мъст,
безхаберие.
Ще се срути светът
като стара пустееща къща,
с буренясала плът,
дето совите само се връщат
да гнездят.
Търси верни стопани домът -
тази зла съборетина -
да го сринат. И съградят
наново, чист и приветлив.
С обичта си!
© Таня Донова All rights reserved.
