2.04.2015 г., 20:31

Само любовта съгражда

987 0 15

Този свят се руши
като стара, паянтова сграда,
подкопан от лъжи
и съмнения.
Този свят страда!
Не че толкоз е стар,
но отвътре ограбен е,
със съборен дувар
и със зейнали рани
наместо врати.
Обирджиите лесно да влизат.
Няма покрив; валят
и ненависти, и безсилие,
злоба, завист и мъст,
безхаберие.
Ще се срути светът
като стара пустееща къща,
с буренясала плът,
дето совите само се връщат
да гнездят.
Търси верни стопани домът -
тази зла съборетина -
да го сринат. И съградят
наново, чист и приветлив.
С обичта си!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маги и Алина, всяко ваше присъствие ме изпълва с щастие!
    Весели празници с много настроение и от мен, приятели!
  • От безлюбовие страда светът, това ще го срине...
    Споделям тревогата ти. Харесах, Таня!
    Хубави празници!
  • да, много омраза и злоба се е насъбрала... трябва да внесем в тоя свят
    повече обич и нежност, така дефицитни днес и както се казва
    любовта ще спаси света... твърдо вярвам в това...
    а твоите мисли допълват моите в един чудесен стих..
    поздравления, Таня..
  • Ирена, драго ми е, че си тук!
  • Стойностен стих за една тъжна реалност! Понякога дори ми се струва, че и любовта все повече се превръща в понятие, което е лишено от съдържание! Поздрави за посланието!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...