Тъгата ражда в нас сълза
и в болка се превръща!
Сърцето ти обвива във мъгла,
а крилете ти висят на кръста.
Лъжите породени от страха,
думите на истината трият!
Хвърля във очите ти праха -
зад него подлостта си крият!
Смъртта ни учи бавно на живот -
да осмислим дните си житейски,
човешкото за нас да е кивот
и да съхраним души плебейски! ...