14.02.2021 г., 21:28

Само Любовта учи на Любов

716 2 11

Тъгата ражда в нас сълза
и в болка се превръща!
Сърцето ти обвива във мъгла,
а крилете ти висят на кръста.

Лъжите породени от страха,
думите на истината трият!
Хвърля във очите ти праха -
зад него подлостта си крият!

Смъртта ни учи бавно на живот -
да осмислим дните си житейски,
човешкото за нас да е кивот
и да съхраним души плебейски!

Само единствена в живота
Любовта ни учи на любов,
щом истинска е - без изгода
дарява ни със своя благослов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Лидка и Петър! Обичам много поезията и се възхищавам на хората , които я пишат. Аз все още правя малки стъпки в нея! Пожелавам ви слънчев ден!
  • Роси , и на мен ми хареса,.. трудно чета поезия, но ми хареса...Нямам по-вече суперлативи, за да не объркам нещо... И тук пишеш прекрасно
  • Една тъжна,но мъдра философия.Спокойно и тежко-всяка дума на мястото си.Хареса ми
  • Благодаря,Ивита!Радвам се,че ти хареса!🙂❤
  • Браво, Роси!
    „...а крилете ти висят на кръста...”
    Страхотно!
    Прибирам си го при ”сърчицата”☺🌹💗

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...