Само ме познай...

Poesía

1.3K 0 1

Ще те чакам всяко утро
на брега на морето от сълзи,
ще те чакам там смълчана
потънала в мечти.
Вълните бурни ме заливат...
усещам хладнина
на капките солени,
стичащи се бавно по лицето,
по лицето без гримаса...
Вятър бурен капките отвява
към теб отлитат те.
Дано пристигнат те на време,
дано ме ти познаеш,
че в капките съм аз,
сляла болка и любов,
радост и тъга...
Познай мен в тях...
Усети ме, че съм там,
при теб...
Не ще те оставя сам...
Само ме познай!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dian4eto__ (Диана)

много е хубаво и в същото време много тъжно, определено ми харесва!

2005-11-12T23:51:44+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0