12 nov 2005, 20:35

Само ме познай...

  Poesía
1.3K 0 1
Ще те чакам всяко утро
на брега на морето от сълзи,
ще те чакам там смълчана
потънала в мечти.
Вълните бурни ме заливат...
усещам хладнина
на капките солени,
стичащи се бавно по лицето,
по лицето без гримаса...
Вятър бурен капките отвява
към теб отлитат те.
Дано пристигнат те на време,
дано ме ти познаеш,
че в капките съм аз,
сляла болка и любов,
радост и тъга...
Познай мен в тях...
Усети ме, че съм там,
при теб...
Не ще те оставя сам...
Само ме познай!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е хубаво и в същото време много тъжно, определено ми харесва!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...