Само ме познай...

Poetry

1.3K 0 1

Ще те чакам всяко утро
на брега на морето от сълзи,
ще те чакам там смълчана
потънала в мечти.
Вълните бурни ме заливат...
усещам хладнина
на капките солени,
стичащи се бавно по лицето,
по лицето без гримаса...
Вятър бурен капките отвява
към теб отлитат те.
Дано пристигнат те на време,
дано ме ти познаеш,
че в капките съм аз,
сляла болка и любов,
радост и тъга...
Познай мен в тях...
Усети ме, че съм там,
при теб...
Не ще те оставя сам...
Само ме познай!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dian4eto__ (Диана)

много е хубаво и в същото време много тъжно, определено ми харесва!

2005-11-12T23:51:44+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0