12.11.2005 г., 20:35

Само ме познай...

1.3K 0 1
Ще те чакам всяко утро
на брега на морето от сълзи,
ще те чакам там смълчана
потънала в мечти.
Вълните бурни ме заливат...
усещам хладнина
на капките солени,
стичащи се бавно по лицето,
по лицето без гримаса...
Вятър бурен капките отвява
към теб отлитат те.
Дано пристигнат те на време,
дано ме ти познаеш,
че в капките съм аз,
сляла болка и любов,
радост и тъга...
Познай мен в тях...
Усети ме, че съм там,
при теб...
Не ще те оставя сам...
Само ме познай!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е хубаво и в същото време много тъжно, определено ми харесва!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...