9 nov 2012, 22:57

Само миг 

  Poesía » De amor
491 0 2

Само миг постой при мене,

само миг, единствен миг,

да те почувствам с топлината на ръцете

и да запомня твоя лик.

 

Само миг, а после тръгвай надалече

и не се обръщай в своя бяг.

Знам, няма да се видим вече,

всеки има своя бряг.

 

Където ще открием красотата,

обречени на тленността,

докато осъмнем в болката от самотата

и се слеем с прелестната тишина.

 

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??