Само миг
Само миг постой при мене,
само миг, единствен миг,
да те почувствам с топлината на ръцете
и да запомня твоя лик.
Само миг, а после тръгвай надалече
и не се обръщай в своя бяг.
Знам, няма да се видим вече,
всеки има своя бряг.
Където ще открием красотата,
обречени на тленността,
докато осъмнем в болката от самотата
и се слеем с прелестната тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
