Само миг постой при мене,
само миг, единствен миг,
да те почувствам с топлината на ръцете
и да запомня твоя лик.
Само миг, а после тръгвай надалече
и не се обръщай в своя бяг.
Знам, няма да се видим вече,
всеки има своя бряг.
Където ще открием красотата,
обречени на тленността,
докато осъмнем в болката от самотата
и се слеем с прелестната тишина.
© Росица Димова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
