Nov 9, 2012, 10:57 PM

Само миг 

  Poetry » Love
545 0 2

Само миг постой при мене,

само миг, единствен миг,

да те почувствам с топлината на ръцете

и да запомня твоя лик.

 

Само миг, а после тръгвай надалече

и не се обръщай в своя бяг.

Знам, няма да се видим вече,

всеки има своя бряг.

 

Където ще открием красотата,

обречени на тленността,

докато осъмнем в болката от самотата

и се слеем с прелестната тишина.

 

© Росица Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??